Идвай във здрача…
Идвай във здрача на умиращия ден!
Идвай, когато вятърът южен спре ужасен
от грубия удар в неумолимата мощ на съдбата!
С жадни устни целувай мойте сухи уста.
С алчен поглед пий мойте угаснали очи.
С нежни коси, с дъх на искреност
ти омайвай моя тлеещ разсъдък.
С пръсти коварни ти посягаш към моята гръд…
Но аз ще извикам:
“- Не!!! Спри до тук!
Не! Мойта душа не опитвай
с поглед дори да докоснеш!
Тя е светла и недостижима като живота!”
Аз търсех чистата и искрена любов в безкрая!
Не я намерих и във теб.
Не те виня! Знам, земята не е рая…
Но не прави усилие да унизиш
най-светлото: “човешкото начало във човека”!!!
И нека съдбата направлява твоя сал,
(макар и примитивен), с който си избрала
да плаваш по бурните течния в живота!
Благославям твоя път!
Не! Не защото той е част от мене.
Не, не ме разбра!
Аз благославям любовта!!!
И когато в тази тъмна нощ,
в тази буря във мъглата
почуствуваш как последните ти сили
те напускат т.е.
когато разбереш, че нямаш сили
повторно да се влюбиш…
Ела при мен…
Във лепкавата синева на раждащият се
от утробата на мрака ден!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиан Владимиров Всички права запазени
Това са първите ми стихове писани през далечната 1982... 
