9 дек. 2006 г., 09:57

Идвам 

  Поэзия
746 0 1
Идвам

Идвам,
Нови послания нося,
Нови надежди, нови мечти,
Само любовта ви прося,
Ако може и малко сълзи,
Вече страдах, защото го заслужих.
Вече плаках, защото бях лош.
Пристигам обратно
Като призрак всяка нощ.

Идвам,
Болката ти няма да излекувам,
Нито да върна твоя минал живот.
Не нося любов и не целувам,
На нежните устни, мекия вход.
Не нося поквара, но сея тъга.
Не нося воля, просто нося печал
В хората, които искат да вдигнат глава,
Нося остър кинжал.

Идвам,
Сенките ме следват по пътя.
Нося се на чуждите страхове.
Всеки от пръв поглед разбира,
Че имам прекалено много грехове.
Вече страдах, всичко преживях,
Вече се раждах напълно сам пред света.
Пътя отново с надежда избрах
И идвам сега.

Идвам
За вас, без да ме искате.
Идвам,
Без самия да знам защо,
Искам поне частица от истината.
Идвам от своето следсмъртно легло.
Идвам от много бури и прах,
Но не идвам от страх.

Идвам,
За вас, без да ме искате.
Идвам сам, отивам си сам,
Идвам без да имам нужда.
Да знам.

© Христо Андонов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Идвам,
    Без самия да знам защо
    ........................
    Идвам
    без да имам нужда..."
    Мнооооого уважавам мъже, които си признават тези неща. Моите уважения!
Предложения
: ??:??