9.12.2006 г., 9:57

Идвам

898 0 1
Идвам

Идвам,
Нови послания нося,
Нови надежди, нови мечти,
Само любовта ви прося,
Ако може и малко сълзи,
Вече страдах, защото го заслужих.
Вече плаках, защото бях лош.
Пристигам обратно
Като призрак всяка нощ.

Идвам,
Болката ти няма да излекувам,
Нито да върна твоя минал живот.
Не нося любов и не целувам,
На нежните устни, мекия вход.
Не нося поквара, но сея тъга.
Не нося воля, просто нося печал
В хората, които искат да вдигнат глава,
Нося остър кинжал.

Идвам,
Сенките ме следват по пътя.
Нося се на чуждите страхове.
Всеки от пръв поглед разбира,
Че имам прекалено много грехове.
Вече страдах, всичко преживях,
Вече се раждах напълно сам пред света.
Пътя отново с надежда избрах
И идвам сега.

Идвам
За вас, без да ме искате.
Идвам,
Без самия да знам защо,
Искам поне частица от истината.
Идвам от своето следсмъртно легло.
Идвам от много бури и прах,
Но не идвам от страх.

Идвам,
За вас, без да ме искате.
Идвам сам, отивам си сам,
Идвам без да имам нужда.
Да знам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Идвам,
    Без самия да знам защо
    ........................
    Идвам
    без да имам нужда..."
    Мнооооого уважавам мъже, които си признават тези неща. Моите уважения!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...