13 окт. 2022 г., 07:23

Игличката на Мама 

  Поэзия » Оды и поэмы
575 13 12

Сякаш в някой минал мой живот

съм живял в хамачето на паяк,

щом сега извезвам с бавен бод

всяка своя римичка – до края,

мама тъй – на ленено платно,

сякаш че рисуваше картини –

залезът, пламтящ като сено,

дворчето с узрелите смокини,

зимната виелица – и път,

който води нейде из безкрая,

всеки въздъх в мамината гръд

милваше ме – вятърче от Рая,

вдигнала над лена очила,

си я чувах – нещо си пресмята,

вече знам – със своята игла

везала е мама Красотата! –

днес съм и от паяче по-тих,

свил хамаче в дворната циклама...

 

Седна ли да пиша някой стих,

нижа го с игличката на мама.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??