10 апр. 2008 г., 08:28

Иглика

1.3K 0 18

In memory

 

Очакваше ни  във количка...

"Пристигнахте" - прошепна тихо.

Отвърнах й, че я обичам.

Очите й се просълзиха.

 

Оставихме я да говори.

Жадуваше мига отдавна.

Разказваше ни за тополите...

За гълъбите на площада...

 

Езикът беше непокътнат.

Акцент почти не се долавяше.

Навън започна да се стъмва.

Раздяла? Нещо все ме давеше...

 

Прегърнах я. И още помня...

Стопена, тя трептеше цялата.

А беше чакала тъй дълго...

Да ни разкаже... за България.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, мила Боряна! Слънчеви поздрави!
    ------------
    "Само който обича истински, знае как боли любовта." -!!! Много ми хареса. Звучи, като сентенция.
    Трогателни са думите ти, Валентин! Благодаря ти от сърце!
  • Поздрави за този стих...Стиска за гърлото....Само който обича истински, знае как боли любовта!
  • Настръхнах! Разтърси ме стихът ти, Люси! Поздрави!
  • Благодаря от сърце на Иванка, Анна, Васка и Магда!Толкова са топли и човешки думите ви! Изпращам ви своите мили поздрави!
  • Развълнува ме, мила Людмила...много!!!
    целувам те и те прегръщам с обич.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...