10 апр. 2008 г., 08:28

Иглика

1.3K 0 18

In memory

 

Очакваше ни  във количка...

"Пристигнахте" - прошепна тихо.

Отвърнах й, че я обичам.

Очите й се просълзиха.

 

Оставихме я да говори.

Жадуваше мига отдавна.

Разказваше ни за тополите...

За гълъбите на площада...

 

Езикът беше непокътнат.

Акцент почти не се долавяше.

Навън започна да се стъмва.

Раздяла? Нещо все ме давеше...

 

Прегърнах я. И още помня...

Стопена, тя трептеше цялата.

А беше чакала тъй дълго...

Да ни разкаже... за България.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Людмила Билярска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, мила Боряна! Слънчеви поздрави!
    ------------
    "Само който обича истински, знае как боли любовта." -!!! Много ми хареса. Звучи, като сентенция.
    Трогателни са думите ти, Валентин! Благодаря ти от сърце!
  • Поздрави за този стих...Стиска за гърлото....Само който обича истински, знае как боли любовта!
  • Настръхнах! Разтърси ме стихът ти, Люси! Поздрави!
  • Благодаря от сърце на Иванка, Анна, Васка и Магда!Толкова са топли и човешки думите ви! Изпращам ви своите мили поздрави!
  • Развълнува ме, мила Людмила...много!!!
    целувам те и те прегръщам с обич.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...