In memory
Очакваше ни във количка...
"Пристигнахте" - прошепна тихо.
Отвърнах й, че я обичам.
Очите й се просълзиха.
Оставихме я да говори.
Жадуваше мига отдавна.
Разказваше ни за тополите...
За гълъбите на площада...
Езикът беше непокътнат.
Акцент почти не се долавяше.
Навън започна да се стъмва.
Раздяла? Нещо все ме давеше...
Прегърнах я. И още помня...
Стопена, тя трептеше цялата.
А беше чакала тъй дълго...
Да ни разкаже... за България.
© Людмила Билярска Todos los derechos reservados
------------
"Само който обича истински, знае как боли любовта." -!!! Много ми хареса. Звучи, като сентенция.
Трогателни са думите ти, Валентин! Благодаря ти от сърце!