10.04.2008 г., 8:28 ч.

Иглика 

  Поезия
1046 0 18

In memory

 

Очакваше ни  във количка...

"Пристигнахте" - прошепна тихо.

Отвърнах й, че я обичам.

Очите й се просълзиха.

 

Оставихме я да говори.

Жадуваше мига отдавна.

Разказваше ни за тополите...

За гълъбите на площада...

 

Езикът беше непокътнат.

Акцент почти не се долавяше.

Навън започна да се стъмва.

Раздяла? Нещо все ме давеше...

 

Прегърнах я. И още помня...

Стопена, тя трептеше цялата.

А беше чакала тъй дълго...

Да ни разкаже... за България.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, мила Боряна! Слънчеви поздрави!
    ------------
    "Само който обича истински, знае как боли любовта." -!!! Много ми хареса. Звучи, като сентенция.
    Трогателни са думите ти, Валентин! Благодаря ти от сърце!
  • Поздрави за този стих...Стиска за гърлото....Само който обича истински, знае как боли любовта!
  • Настръхнах! Разтърси ме стихът ти, Люси! Поздрави!
  • Благодаря от сърце на Иванка, Анна, Васка и Магда!Толкова са топли и човешки думите ви! Изпращам ви своите мили поздрави!
  • Развълнува ме, мила Людмила...много!!!
    целувам те и те прегръщам с обич.
  • Стихът ти е много стойностен!
  • Тъжно...Поздрав!
  • Силно,вълнуващо и някак те хваща за гърлото!
  • Благодаря за хубавите думи на: Еми, Ани, Васил,Радослав, Таня, Петя,Петинка, Вики,Роси. Давате ми криле да продължа,скъпи приятели!
    Прекрасно е с вас!
    Искам да отговоря на въпроса на Алекс - " Защо в количка?"
    За тази наша сънародничка разбрахме от приятел, който отговаряше за един Хоспис. Той й беше казал за нас и тя пожела да се срещнем. Срещата се осъществи и беше много вълнуваща. Жената беше доста възрастна и болна. По тази причина беше в инвалидна количка. Никога няма да забравя топлината на погледа й, докато ни разказваше своите спомени за България. Мисля, че два месеца след това, тя почина /Светла й памет!/
    Благодаря ти, че отдели време, Алекс!
  • А защо в количка?
  • Животът е безпощаден понякога! Захвърля ни в различни посоки и ни гледа... Много силно, въздействащо!
  • Невероятно! Почти ме разплака. Браво, Люси!
  • Заседна ми на гърлото!!!
  • Силно!
  • Потръпнах, Люси!
    Толкова е въздействащо!
    Прегръщам те!
  • Почувствах, Люси! Благодаря за удоволствието/тук е гарантирано/!
    Поздрави!
  • Много докосващ, силен стих! Поздрави!
  • А беше чакала тъй дълго...

    Да ни разкаже... за България.

    ...!
Предложения
: ??:??