10.04.2008 г., 8:28

Иглика

1.3K 0 18

In memory

 

Очакваше ни  във количка...

"Пристигнахте" - прошепна тихо.

Отвърнах й, че я обичам.

Очите й се просълзиха.

 

Оставихме я да говори.

Жадуваше мига отдавна.

Разказваше ни за тополите...

За гълъбите на площада...

 

Езикът беше непокътнат.

Акцент почти не се долавяше.

Навън започна да се стъмва.

Раздяла? Нещо все ме давеше...

 

Прегърнах я. И още помня...

Стопена, тя трептеше цялата.

А беше чакала тъй дълго...

Да ни разкаже... за България.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, мила Боряна! Слънчеви поздрави!
    ------------
    "Само който обича истински, знае как боли любовта." -!!! Много ми хареса. Звучи, като сентенция.
    Трогателни са думите ти, Валентин! Благодаря ти от сърце!
  • Поздрави за този стих...Стиска за гърлото....Само който обича истински, знае как боли любовта!
  • Настръхнах! Разтърси ме стихът ти, Люси! Поздрави!
  • Благодаря от сърце на Иванка, Анна, Васка и Магда!Толкова са топли и човешки думите ви! Изпращам ви своите мили поздрави!
  • Развълнува ме, мила Людмила...много!!!
    целувам те и те прегръщам с обич.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....