argonyk (Димитър Никифоров)
339 1307
2 янв. 2019 г., 13:00

Игнажден 

  Поэзия
1058 12 10


Светът е полудял по лесна слава,
по евтини жени и скъпо вино.
Сред хаос лют без нежност оцелява –
забързан е, себичен е, раним е.

 

Разрошеният делник галопира,
подгонен от пиринча на стрелките
и всяка близост залезът кремира,
преди да бъдат чашите допити.

 

Разпънати на къси календари,
неделите не стават за възкръсване –
ни бог, ни дявол смее да припари,
а днес за нови идоли е късно.

 

Шуми тълпата и се пени в сиво
без намек за любов и свян човешки,
но твоят поглед благ по мен разлива
елея позабравен на копнежите.

 

Какво че с бяс свисти в комина зима
и зли езици грозно ме наричат –
щастлив съм, мила моя, че те има
и точно ти – до святост – ме обичаш!

 

© Димитър Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??