Игнажден
Светът е полудял по лесна слава,
по евтини жени и скъпо вино.
Сред хаос лют без нежност оцелява –
забързан е, себичен е, раним е.
Разрошеният делник галопира,
подгонен от пиринча на стрелките
и всяка близост залезът кремира,
преди да бъдат чашите допити.
Разпънати на къси календари,
неделите не стават за възкръсване –
ни бог, ни дявол смее да припари,
а днес за нови идоли е късно.
Шуми тълпата и се пени в сиво
без намек за любов и свян човешки,
но твоят поглед благ по мен разлива
елея позабравен на копнежите.
Какво че с бяс свисти в комина зима
и зли езици грозно ме наричат –
щастлив съм, мила моя, че те има
и точно ти – до святост – ме обичаш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
