valiordanov (Валентин Йорданов)
1796 1467
21 дек. 2018 г., 00:47

Игнажденска хрумка 

  Поэзия
606 1 3

Ето, че денят догаря
ала мисъл ме яде:
Кой, пролази ми дуваря,
кой бе първи въобще?

Всеки ден, едни и същи.
Днеска може някой нов?
Никой не дойде във къщи,
въпреки, че бях готов.

Викам си: Чекни дуваря!
Може да е някой важен.
Да се ровя се измарям,
а отива си Игнажден.

Студ е. Котката мяучи,
а звънецът мълчавее.
Клюки, като гладно куче,
в Фейса ми. Ще подивея.

И нали съм си помазан
(без от папата погален),
неусетно аз съм влязъл
в огледалото, нахален....

© Валентин Йорданов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??