Игнажденска хрумка
Ето, че денят догаря
ала мисъл ме яде:
Кой, пролази ми дуваря,
кой бе първи въобще?
Всеки ден, едни и същи.
Днеска може някой нов?
Никой не дойде във къщи,
въпреки, че бях готов.
Викам си: Чекни дуваря!
Може да е някой важен.
Да се ровя се измарям,
а отива си Игнажден.
Студ е. Котката мяучи,
а звънецът мълчавее.
Клюки, като гладно куче,
в Фейса ми. Ще подивея.
И нали съм си помазан
(без от папата погален),
неусетно аз съм влязъл
в огледалото, нахален....
© Валентин Йорданов All rights reserved.
