valiordanov (Валентин Йорданов) 21 декември 2018 г., 0:47 ч.

Игнажденска хрумка 

98 1 3

Ето, че денят догаря
ала мисъл ме яде:
Кой, пролази ми дуваря,
кой бе първи въобще?

Всеки ден, едни и същи.
Днеска може някой нов?
Никой не дойде във къщи,
въпреки, че бях готов.

Викам си: Чекни дуваря!
Може да е някой важен.
Да се ровя се измарям,
а отива си Игнажден.

Студ е. Котката мяучи,
а звънецът мълчавее.
Клюки, като гладно куче,
в Фейса ми. Ще подивея.

И нали съм си помазан
(без от папата погален),
неусетно аз съм влязъл
в огледалото, нахален....

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.