valiordanov (Валентин Йорданов)
1796 1467
21.12.2018 г., 0:47 ч.

Игнажденска хрумка 

  Поезия
604 1 3

Ето, че денят догаря
ала мисъл ме яде:
Кой, пролази ми дуваря,
кой бе първи въобще?

Всеки ден, едни и същи.
Днеска може някой нов?
Никой не дойде във къщи,
въпреки, че бях готов.

Викам си: Чекни дуваря!
Може да е някой важен.
Да се ровя се измарям,
а отива си Игнажден.

Студ е. Котката мяучи,
а звънецът мълчавее.
Клюки, като гладно куче,
в Фейса ми. Ще подивея.

И нали съм си помазан
(без от папата погален),
неусетно аз съм влязъл
в огледалото, нахален....

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??