Игра
985
0
1
И Г Р А
Луната морето тихичко огрява
и спомени скъпи по пясъка идват:
девойче момчето весело задява,
очи закачливи ресници закриват.
Телата им млади, тръпнещи, се сливат,
устните момински момчето опиват,
гърдите малки ръцете му обвиват;
в забрава сладка двамата потъват.
Лунните пътеки вълните затварят;
с писъци нежни делфини играят,
играта младежка, любовна, повтарят;
сладостта й вечна бързат да узнаят.
Бургас,05.06.2005 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Киреза Стирянов Все права защищены
