И Г Р А

Луната морето тихичко огрява

и спомени скъпи по пясъка идват:

девойче момчето весело задява,

очи закачливи ресници закриват.

Телата им млади, тръпнещи, се сливат,

устните момински момчето опиват,

гърдите малки ръцете му обвиват;

в забрава сладка двамата потъват.

Лунните пътеки вълните затварят;

с писъци нежни делфини играят,

играта младежка, любовна, повтарят;

сладостта й вечна бързат да узнаят.

Бургас,05.06.2005 г.