Jun 30, 2006, 1:49 PM

Игра

  Poetry
984 0 1

      И Г Р А

 

Луната морето тихичко огрява

и спомени скъпи по пясъка идват:

девойче момчето весело задява,

очи закачливи ресници закриват.

 

Телата им млади, тръпнещи, се сливат,

устните момински момчето опиват,

гърдите малки ръцете му обвиват;

в забрава сладка двамата потъват.

 

Лунните пътеки вълните затварят;

с писъци нежни делфини играят,

играта младежка, любовна, повтарят;

сладостта й вечна бързат да узнаят.

 

Бургас,05.06.2005 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Киреза Стирянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...