Com_ocio (Хухавел Кайлъшки)
101 275
14 окт. 2007 г., 14:58

Игра 

  Поэзия
1656 0 18
Разхождах се веднъж край язовира,
въдиците мислех да изплакна.
И нямаше сега да ви пледирам,
но стана тъй, че даже зяпнах.
Русалки две във туй студено време,
плуваха, играеха си значи.
С какъв акъл, дявол да ме вземе,
просто тъй... Взех, че ги закачих.
Не на въдиците, ами само с думи,
що ми трябваше на старата глава.
То бива бива, ама да се гмурна
и аз при тях в студената вода.
Заиграхме се, като в роман лиричен.
О, Боже, колко много синева.
Небето и водата, и очите им,
дори и аз самият... От студа.
А после в пещера една, подводна,
се скрихме, за да бъдем насаме.
Тъй става то, кога природата,
над мозъка ни взела е превес.
Сега ви пиша, седнал на брега.
Нощ и ден очаквам ги, но зная.
Всичко беше мъничка игра.
Игра, игра... Но аз не трая.

© Хухавел Кайлъшки Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??