24 авг. 2017 г., 20:47

Игра

610 0 1

Със нос заврян дълбоко в екрана,
на виртуалната обител вход,
полегнал морно на дивана,
прекарваш тъй наречения си живот.

Събираш "злато", рейтингите качваш,
пълзиш, подскачаш и трошиш,
съвсем дори не осъзнаваш
доколко много ти грешиш.

Не сещаш, че денят прекаран
на мекичко, в удобния креват,
напълно всъщност е загубен
в борба с паркура на измислен свят.

Да, там си "Бог" и можеш
със жест "благата" да презаредиш,
когато пожелаеш враговете до един да смачкаш,
да триумфираш, да не страдаш

и без усилия и пот
да имаш мускули и тяло здраво,
да чуваш само "Браво! Браво!"
за всеки подобрен рекорд.

Но ендорфинът електронен
изпива те, душата чак,
обсебва мисълта и ти безсилен,
посягаш да го вкусиш пак.

И ти забравяш да се впуснеш
в уханията на трева,
унесен в лайкове пропускаш
протегната към теб ръка.

Забравяш време да отделяш
на дишащата красота,
на камък, на умора от разходка,
на пясъка и на калта.

И все по-рядко птица те повиква
навън, сред слънце и вода,
дълбоко вече си потънал
в лепкавата ти Игра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Захаридов Все права защищены

https://azaharidov.wixsite.com/lirics

Комментарии

Комментарии

  • Такава е действителността за съжаление...Така масите са по-лесни за управление, хванати здраво във виртуалната мрежа...

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...