Със нос заврян дълбоко в екрана,
на виртуалната обител вход,
полегнал морно на дивана,
прекарваш тъй наречения си живот.

Събираш "злато", рейтингите качваш,
пълзиш, подскачаш и трошиш,
съвсем дори не осъзнаваш
доколко много ти грешиш.

Не сещаш, че денят прекаран
на мекичко, в удобния креват,
напълно всъщност е загубен
в борба с паркура на измислен свят.

Да, там си "Бог" и можеш
със жест "благата" да презаредиш,
когато пожелаеш враговете до един да смачкаш,
да триумфираш, да не страдаш

и без усилия и пот
да имаш мускули и тяло здраво,
да чуваш само "Браво! Браво!"
за всеки подобрен рекорд.

Но ендорфинът електронен
изпива те, душата чак,
обсебва мисълта и ти безсилен,
посягаш да го вкусиш пак.

И ти забравяш да се впуснеш
в уханията на трева,
унесен в лайкове пропускаш
протегната към теб ръка.

Забравяш време да отделяш
на дишащата красота,
на камък, на умора от разходка,
на пясъка и на калта.

И все по-рядко птица те повиква
навън, сред слънце и вода,
дълбоко вече си потънал
в лепкавата ти Игра.