NorwenaAldren (Доротея)
87 210
23 апр. 2020 г., 12:44

Игра 

  Поэзия » Любовная, Пейзажная
778 0 4

 

Тичаме по прашните пътеки
орисани за смачкани цветя.
Забравили сме сивите си дрехи
някъде далече, у дома... 

 

Гоним се, аз-теб, ти-мене, 
със смях и плач, като деца;
Падаме, олющваме колене.. 
Това не спира нашата игра. 

 

Далече сме от родни къщи, 
и от пътя кривнахме, сега
широкото поле се мръщи, 
пробутвайки безброй цветя. 

 

Посягаш теменуга да откършиш.. 
Моля те, недей започва нищо
ако не смяташ да завършиш, 
защото аз не 
 

© Доротея Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??