Тичаме по прашните пътеки
орисани за смачкани цветя.
Забравили сме сивите си дрехи
някъде далече, у дома...
Гоним се, аз-теб, ти-мене,
със смях и плач, като деца;
Падаме, олющваме колене..
Това не спира нашата игра.
Далече сме от родни къщи,
и от пътя кривнахме, сега
широкото поле се мръщи,
пробутвайки безброй цветя.
Посягаш теменуга да откършиш..
Моля те, недей започва нищо
ако не смяташ да завършиш,
защото аз не
© Доротея All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
