Игра

Apr 23, 2020, 12:44 PM

Poetry » Love, Landscape

854 0 4

Тичаме по прашните пътеки
орисани за смачкани цветя.
Забравили сме сивите си дрехи
някъде далече, у дома...
Гоним се, аз-теб, ти-мене,
със смях и плач, като деца;
Падаме, олющваме колене..
Това не спира нашата игра.
Далече сме от родни къщи,
и от пътя кривнахме, сега
широкото поле се мръщи,
пробутвайки безброй цветя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Игра

Искате да прочетете повече?

Random works