NorwenaAldren
87 результатов
Бягай!
Ще потънеш два метра дълбоко
във рохката пръст на очите й.
Бързай!
Тя носи лудостта на ураганен вятър, ...
  115 
Боботи монотонно тъмна гостенка, предизвестена и добре позната,
по бели коридори с бели лампи.
Току-влезе без да чука в някоя от стоте стаи
и полегне до изстиващ спомен за човек.
Удря полунощ - безсилник в бяла дреха клепти безсънно в тъмен кабинет. ...
  166 
На мен ми стига,
за да съм щастлива -
да заровя крак на родна почва, във земята -
бременна, гореща, черна,
вибрираща от слънчеви милувки; ...
  454 
Кадмиев спомен от нечии устни трептеше по фас от цигара.
Стеснителен поглед се дави на дъно под лед и сухи мечти.
Аромата на порив отречен се слепна с конячната пара,
а циферблата на стената се стопи.
Покапаха минутите на прага ...
  263 
Колко са красиви облаците днес!
Виж как хубаво си пухкавеят!
А Слънцето играе с тях танго
И плавно във небето ги люлее
Щом стигнаха до морски бряг, ...
  412 
  572 
Разпукаха напъпилите праскови
на пук на мартенския сняг.
Напука се тъгата ми по зимата
и пукна бодро пролетна зора.
Изтля ми болката в камината, ...
  284 
Сред море от панелни блокове
стърчат черни въдици-кранове,
набучили на кука мечти,
на лов за човешки души.
Под тях сюблимно тече ...
  413 
Ще се увия в слънчеви облаци,
ще сплета черни клонки в мрежа,
да си пазя душата, да не я попари скрежът
на зимната утрин в сърцата на любовите ми.
Ще свия гнездо от сухи сълзи, ...
  229 
  1110 
Срещал ли си Лудостта си? Поглеждал ли си я в очите? Тя поглеждала ли е през твоите?
Аз познавам своята много добре. Държа я на окови и каишка в килера на душичката. Не дълбоко в мазето, не. Чувам я как крещи, реве, ръмжи, най-много вечер, но напоследък едва ме изчаква да си изпия кафето и започва д ...
  459 
Твърдото сърце на реалността
стопи се и покапа през зеницата,
мижеща в шпионка на врата от сетива.
Времето свлече тюлена роба,
тялото му голо ума ми скова.
  285 
С последен лъч живот по залез,
денят въздъхна и заспа.
А под клепките склопени,
пламнаха и заиграха
силуетите на нощни същества. ...
  752 
От живота взех си отпуска -
отпуснах се,
напих се и напуших се;
Между сега и после
лутам се; ...
  442 
Не бягай
От дупката в гърдите си
Не се крий
Зад дим и алкохолни пари
Не се преселвай ...
  301 
Свършиха ми прошките -
разпродадох ги през черен петък
и изкупих скъпи обещания -
бракувани..
Разграбиха ми всички втори шансове ...
  363 
целуват се стрелките в циферблата
среднощната мъгла души
изгрева в утробата
преди да се роди
вятърът в захлас ...
  278 
Камбаната бие -
часовник без време
брои пак сълзите
на облачно небе;
Мерим със крачки ...
  516 
Хиляда стъпки се разтичат
по сивите павета
на този стар площад;
Времето се скри
зад трепнеща завеса ...
  603 
забравѝ ключа си
оставѝ открехнато
ще се вмъкна на пръсти
ще се сгуша в някой ъгъл
(на сърцето ти) ...
  366 
Крещи ми се,
докато не остане
глътка въздух в дробовете ми,
а гласните ми струни станат на пихтия
и не оглушея ...
  550 
несретнице злощастна!
Охулват те вовеки,
защото ти си крясък
във душата на човека.
Там мирно е, и тихо, ...
  366 
Сложи пак картините,
скриващи дупки
от гняв по стената ти;
Приший си кръпките,
скриващи дупки ...
  491 
Плашат ни бездни,
в душите ни зейнали;
Пълним ги жадно с
небрежни забежки;
Давим ги с вино, ...
  378 
искам си времето
нашето време, то
сякаш без време изтича
носим си бремето
нашето бреме, то ...
  461 
Викам те
поименно
На бездната
от дъното
Хвърляш свиден поглед през ръба ...
  811 
Минута преди изгрев
Когато
Умът е толкоз уморен
Когато
Чувството за “себе си” умре ...
  613 
Женен си за Свободата;
Аз съм ти любовница...
  849 
Бягаш припряно
от мен и от себе си,
гмурнат в матрицата биваш играч.
Пътник без път си,
забравил посоките, ...
  867 
Уморих се
да пресмятам и премислям
време
да преправям и съобразявам
планове ...
  640 
Светът се е пречупил
през криво огледало -
Всеки гледа себе си,
но никой не се вижда.
Загубил свойте ценности ...
  1116 
Тази вечер кръвта ми посиня.
Виж, как се точи през писалката..
Изтича
в мисли за теб
Попива ...
  578 
Умът й - градина
поена с мечти,
Но днес там е зима
и суша цари.
Някой влезе, ограби ...
  1068 
Сладникав мазохизъм
и стипчива меланхолия
танцуващи по нервите
в божествена агония:
Качили се на токчета, ...
  875 
В топъл априлски следобед
булевардът от мисли жужи.
Див рожков ухае на пролет,
покрай него минаваш и ти.
Крачи стремглаво по тротоара ...
  782 
Уморих се да преследвам призрак...
Призрака на "ние" с "може би" отпред
Уморих се да се стискам да не питам
Ако днес ме искаш, дали утре още ще
Уморих се от напразната надежда ...
  580 
Тичаме по прашните пътеки
орисани за смачкани цветя.
Забравили сме сивите си дрехи
някъде далече, у дома...
Гоним се, аз-теб, ти-мене, ...
  637 
  693 
Безкрайните редици махагонови очи я гледаха с очакване. Насили се да изтръгне нозете си от бетоновата локва страх и вина, в която бяха затънали. Застана пред следващата врата, погали замислено металните люспи на змея, служещ за дръжка, предусещайки ужаса, дебнещ отвъд. През главата й се стрелкаха ду ...
  1154 
Тишина се стича
по успалия се изгрев
Тук-там
я разплисква
чайка ...
  946 
Предложения
: ??:??