Игра или картина

Живееш си живота както знаеш…

Опитваш се с финес да изиграеш

пореден епизод и… край! Начало!

И всичко ти изглежда снежно бяло.

Но бялото е липсата на цвят,

на колорит, на действеност, обрат.

Започваш да скучаеш! Осъзнаваш:

дъгата по-добре е да познаваш!

С боите този път рисуваш смело,

картината е само твое дело!

И даже малко облаци да има –

животът не е само вечна зима…

Животът е изконно приключение

за всички ни! – ще кажеш в заключение.

Рисуваш… и отново си в играта,

във роля на артист, добре позната.