Игра на чувства в летен дъжд
Игра на чувства в летен дъжд
Дочувам пак от флейта звън,
миг сладък, с лавър увенчан.
Но ти ли си или е сън,
бълбука дворния фонтан.
Луд галоп в гърдите клети,
само твоя глас ме радва.
И да сме до болка слети
този разум път не дава.
Люлее нежен земетръс,
но твоя, скъпи, аз не съм.
И пламък съм, и леден къс
мрак топъл лилавее вън.
Шепна думите съдбовно
мълнии нощта пронизват.
Над това тегло любовно
от магия прах поръсват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светла Асенова Все права защищены
