Игра на чувства в летен дъжд
Дочувам пак от флейта звън,
миг сладък, с лавър увенчан.
Но ти ли си или е сън,
бълбука дворния фонтан.
Луд галоп в гърдите клети,
само твоя глас ме радва.
И да сме до болка слети
този разум път не дава.
Люлее нежен земетръс,
но твоя, скъпи, аз не съм.
И пламък съм, и леден къс
мрак топъл лилавее вън.
Шепна думите съдбовно
мълнии нощта пронизват.
Над това тегло любовно
от магия прах поръсват.
© Светла Асенова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
