bootoo (Петя Атанасова)
1

11 авг. 2009 г., 00:46

Игра на Любов...

Поэзия

572 0 1

Не знам как точно се случи така,

кой започна тази глупава игра...

Да, това беше ти!

Помня, че притеснението ти ме впечатли!

Но когато се опитах да кажа - Обичам те,

уви... разбрах колко студен всъщност си.

И досега не мога да забравя и да продължа.

Всичко връща ме назад към онзи ден,

във който стоеше срещу мен,

с треперещите си ръце, подаващи ми две чашки със кафе.

А днес си толкова жесток със мен,

сякаш никога не си бил от чара ми пленен...

Не искам повече да виждам влюбените ти очи...

как гледат друга, вместо мен!

[Обичам те!]

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поэзия 5.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...