Не знам как точно се случи така,
кой започна тази глупава игра...
Да, това беше ти!
Помня, че притеснението ти ме впечатли!
Но когато се опитах да кажа - Обичам те,
уви... разбрах колко студен всъщност си.
И досега не мога да забравя и да продължа.
Всичко връща ме назад към онзи ден,
във който стоеше срещу мен,
с треперещите си ръце, подаващи ми две чашки със кафе.
А днес си толкова жесток със мен,
сякаш никога не си бил от чара ми пленен... ...