Не знам как точно се случи така,

кой започна тази глупава игра...

Да, това беше ти!

Помня, че притеснението ти ме впечатли!

Но когато се опитах да кажа - Обичам те,

уви... разбрах колко студен всъщност си.

И досега не мога да забравя и да продължа.

Всичко връща ме назад към онзи ден,

във който стоеше срещу мен,

с треперещите си ръце, подаващи ми две чашки със кафе.

А днес си толкова жесток със мен,

сякаш никога не си бил от чара ми пленен...

Не искам повече да виждам влюбените ти очи...

как гледат друга, вместо мен!

[Обичам те!]