Игра на любов
Душата ми е скитница в нощта,
душата ми остана неразбрана,
душата ми е птица без крила,
в душата ми кърви огромна рана.
Защо така завършва любовта?
Защо си тръгва без да ни дочака?
Единият да плаче сам в нощта,
а другият щастливо да се радва.
За единия това бе весела игра,
а другия повярва във мечтите,
единият актьор бе във любовта,
а другият оказа се излишен.
И свърши се театъра на обичта
и салона пълен бързо се опразни,
единият си тръгва с вдигната глава,
другият с напразните надежди...
Душата ми е скитница в нощта,
душата ми ридае в отчаяние,
че моята любов и нежност не разбра,
че актьор бе в любовното мечтание.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пламена Владимирова Все права защищены