plama7 (Пламена Владимирова)
236 1350
25 янв. 2015 г., 14:10  

Игра на любов 

  Поэзия » Любовная
469 0 4

Душата ми е скитница в нощта,
душата ми остана неразбрана,
душата ми е птица без крила,
в душата ми кърви огромна рана.

Защо така завършва любовта?
Защо си тръгва без да ни дочака?
Единият да плаче сам в нощта,
а другият щастливо да се радва.

За единия това бе весела игра,
а другия повярва във мечтите,
единият актьор бе във любовта,
а другият оказа се излишен.

И свърши се театъра на обичта
и салона пълен бързо се опразни,
единият си тръгва с  вдигната глава,
другият с напразните надежди...

Душата ми е скитница в нощта,
душата ми ридае в отчаяние,
че моята любов и нежност не разбра,
че актьор бе в любовното мечтание.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за съдействието,
    бяхте ми много полезни
    и с Ваше позволение бих си откраднала
    от Вашите идеи при редакцията на стиха.
    (Гери,ако трябва да съм точна става въпрос за "аз-той",
    нали така почвам и свършвам с "душата ми".)
    Хубава и творческа вечер на всички!
  • Благодаря Ви за вниманието и коментарите!
    Благодаря и на теб,Даниел, забележката е основателна.
    И на мен ми убягва нещо тук,там и обмислям редакция,
    но още прохождам в тази област и не бих отказала
    малко помощ,или ценен съвет.
    (В поезията съм като ром с музикален инструмент,
    не знам нотите и правилата, но съм самоука
    и хващам ритъма понякога.)
    Хубава и ползотворна вечер Ви желая!
  • Разочарование в любовта и неискреността на партньора, когато я откриваш:
    "И свърши се театъра на обичта
    и салона пълен бързо се изпразни."
    Душата ти ридае от отчаяние - много добре си предала чувствата, които те вълнуват.
    Поздравявам те за тази творба и ти желая ведро настроение!
  • Дори и в любовта сме актьори, за съжаление. Раздялата е една малка смърт, при която актьорските маски падат и единствено тогава сме автентични, но пък нещастни!

    Хареса ми силното ти встъпление, Пламена:

    "Душата ми е скитница в нощта,
    душата ми остана неразбрана,
    душата ми е птица без крила,
    в душата ми кърви огромна рана."

    То сякаш е обещание за нова - изцелителна любов!
Предложения
: ??:??