25.01.2015 г., 14:10  

Игра на любов

632 0 4

Душата ми е скитница в нощта,
душата ми остана неразбрана,
душата ми е птица без крила,
в душата ми кърви огромна рана.

Защо така завършва любовта?
Защо си тръгва без да ни дочака?
Единият да плаче сам в нощта,
а другият щастливо да се радва.

За единия това бе весела игра,
а другия повярва във мечтите,
единият актьор бе във любовта,
а другият оказа се излишен.

И свърши се театъра на обичта
и салона пълен бързо се опразни,
единият си тръгва с  вдигната глава,
другият с напразните надежди...

Душата ми е скитница в нощта,
душата ми ридае в отчаяние,
че моята любов и нежност не разбра,
че актьор бе в любовното мечтание.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Владимирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за съдействието,
    бяхте ми много полезни
    и с Ваше позволение бих си откраднала
    от Вашите идеи при редакцията на стиха.
    (Гери,ако трябва да съм точна става въпрос за "аз-той",
    нали така почвам и свършвам с "душата ми".)
    Хубава и творческа вечер на всички!
  • Благодаря Ви за вниманието и коментарите!
    Благодаря и на теб,Даниел, забележката е основателна.
    И на мен ми убягва нещо тук,там и обмислям редакция,
    но още прохождам в тази област и не бих отказала
    малко помощ,или ценен съвет.
    (В поезията съм като ром с музикален инструмент,
    не знам нотите и правилата, но съм самоука
    и хващам ритъма понякога.)
    Хубава и ползотворна вечер Ви желая!
  • Разочарование в любовта и неискреността на партньора, когато я откриваш:
    "И свърши се театъра на обичта
    и салона пълен бързо се изпразни."
    Душата ти ридае от отчаяние - много добре си предала чувствата, които те вълнуват.
    Поздравявам те за тази творба и ти желая ведро настроение!
  • Дори и в любовта сме актьори, за съжаление. Раздялата е една малка смърт, при която актьорските маски падат и единствено тогава сме автентични, но пък нещастни!

    Хареса ми силното ти встъпление, Пламена:

    "Душата ми е скитница в нощта,
    душата ми остана неразбрана,
    душата ми е птица без крила,
    в душата ми кърви огромна рана."

    То сякаш е обещание за нова - изцелителна любов!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...