Jan 25, 2015, 2:10 PM  

Игра на любов

  Poetry » Love
636 0 4

Душата ми е скитница в нощта,
душата ми остана неразбрана,
душата ми е птица без крила,
в душата ми кърви огромна рана.

Защо така завършва любовта?
Защо си тръгва без да ни дочака?
Единият да плаче сам в нощта,
а другият щастливо да се радва.

За единия това бе весела игра,
а другия повярва във мечтите,
единият актьор бе във любовта,
а другият оказа се излишен.

И свърши се театъра на обичта
и салона пълен бързо се опразни,
единият си тръгва с  вдигната глава,
другият с напразните надежди...

Душата ми е скитница в нощта,
душата ми ридае в отчаяние,
че моята любов и нежност не разбра,
че актьор бе в любовното мечтание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за съдействието,
    бяхте ми много полезни
    и с Ваше позволение бих си откраднала
    от Вашите идеи при редакцията на стиха.
    (Гери,ако трябва да съм точна става въпрос за "аз-той",
    нали така почвам и свършвам с "душата ми".)
    Хубава и творческа вечер на всички!
  • Благодаря Ви за вниманието и коментарите!
    Благодаря и на теб,Даниел, забележката е основателна.
    И на мен ми убягва нещо тук,там и обмислям редакция,
    но още прохождам в тази област и не бих отказала
    малко помощ,или ценен съвет.
    (В поезията съм като ром с музикален инструмент,
    не знам нотите и правилата, но съм самоука
    и хващам ритъма понякога.)
    Хубава и ползотворна вечер Ви желая!
  • Разочарование в любовта и неискреността на партньора, когато я откриваш:
    "И свърши се театъра на обичта
    и салона пълен бързо се изпразни."
    Душата ти ридае от отчаяние - много добре си предала чувствата, които те вълнуват.
    Поздравявам те за тази творба и ти желая ведро настроение!
  • Дори и в любовта сме актьори, за съжаление. Раздялата е една малка смърт, при която актьорските маски падат и единствено тогава сме автентични, но пък нещастни!

    Хареса ми силното ти встъпление, Пламена:

    "Душата ми е скитница в нощта,
    душата ми остана неразбрана,
    душата ми е птица без крила,
    в душата ми кърви огромна рана."

    То сякаш е обещание за нова - изцелителна любов!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...