Jan 25, 2015, 2:10 PM  

Игра на любов

  Poetry » Love
635 0 4

Душата ми е скитница в нощта,
душата ми остана неразбрана,
душата ми е птица без крила,
в душата ми кърви огромна рана.

Защо така завършва любовта?
Защо си тръгва без да ни дочака?
Единият да плаче сам в нощта,
а другият щастливо да се радва.

За единия това бе весела игра,
а другия повярва във мечтите,
единият актьор бе във любовта,
а другият оказа се излишен.

И свърши се театъра на обичта
и салона пълен бързо се опразни,
единият си тръгва с  вдигната глава,
другият с напразните надежди...

Душата ми е скитница в нощта,
душата ми ридае в отчаяние,
че моята любов и нежност не разбра,
че актьор бе в любовното мечтание.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за съдействието,
    бяхте ми много полезни
    и с Ваше позволение бих си откраднала
    от Вашите идеи при редакцията на стиха.
    (Гери,ако трябва да съм точна става въпрос за "аз-той",
    нали така почвам и свършвам с "душата ми".)
    Хубава и творческа вечер на всички!
  • Благодаря Ви за вниманието и коментарите!
    Благодаря и на теб,Даниел, забележката е основателна.
    И на мен ми убягва нещо тук,там и обмислям редакция,
    но още прохождам в тази област и не бих отказала
    малко помощ,или ценен съвет.
    (В поезията съм като ром с музикален инструмент,
    не знам нотите и правилата, но съм самоука
    и хващам ритъма понякога.)
    Хубава и ползотворна вечер Ви желая!
  • Разочарование в любовта и неискреността на партньора, когато я откриваш:
    "И свърши се театъра на обичта
    и салона пълен бързо се изпразни."
    Душата ти ридае от отчаяние - много добре си предала чувствата, които те вълнуват.
    Поздравявам те за тази творба и ти желая ведро настроение!
  • Дори и в любовта сме актьори, за съжаление. Раздялата е една малка смърт, при която актьорските маски падат и единствено тогава сме автентични, но пък нещастни!

    Хареса ми силното ти встъпление, Пламена:

    "Душата ми е скитница в нощта,
    душата ми остана неразбрана,
    душата ми е птица без крила,
    в душата ми кърви огромна рана."

    То сякаш е обещание за нова - изцелителна любов!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...