Душата ми е скитница в нощта,
душата ми остана неразбрана,
душата ми е птица без крила,
в душата ми кърви огромна рана.
Защо така завършва любовта?
Защо си тръгва без да ни дочака?
Единият да плаче сам в нощта,
а другият щастливо да се радва.
За единия това бе весела игра,
а другия повярва във мечтите,
единият актьор бе във любовта,
а другият оказа се излишен.
И свърши се театъра на обичта
и салона пълен бързо се опразни,
единият си тръгва с вдигната глава,
другият с напразните надежди...
Душата ми е скитница в нощта,
душата ми ридае в отчаяние,
че моята любов и нежност не разбра,
че актьор бе в любовното мечтание.
© Пламена Владимирова All rights reserved.
бяхте ми много полезни
и с Ваше позволение бих си откраднала
от Вашите идеи при редакцията на стиха.
(Гери,ако трябва да съм точна става въпрос за "аз-той",
нали така почвам и свършвам с "душата ми".)
Хубава и творческа вечер на всички!