19 июн. 2014 г., 17:58

Игра на "Прескочи магарешкия бодил"

698 0 0

Залагаш пак капани от захаросани стихове

по трасето на трудния стипълчейз.

Зад гърба ни са всички прескочени мигове,

с обрасла трева вече е фейсът.

С изхабени страсти са старите шпайкове.

Трикото не лепне плътно по тялото.

Надпреварата става само из разните сайтове,

в които черното не е черно и ражда съмнения бялото.

Дългото бягащо чакане е след фотофиниша.

Без контестации наградите са раздадени.

Заети са вече и анаболните ниши.

Прибрани спят знамената изгладени.

През четири сезона е желаната купа.

Малцина са тези с олимпийско търпение,

дето, върху врата си на бесилото с клупа,

са готови да чакат ново спортно кръщение.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...