26 февр. 2008 г., 19:16

Играчка...

1.1K 0 3

Да, трудна съм и живота с мен

никога не е лесен...

Виждам как се опитваш да

напуснеш живота ми...

Каза ми, че за теб

съм единствена...

Защо трябва да вярвам

на всичко, което ми казваш?

Кажи ми откъде придоби куража

да си мислиш, че можеш

да си играеш с мен...?

Мислеше, че съм ти играчка,

изцяло на твое разположение...

Но сега кой е смешният

и кой сега се смее...?

Обичта ми към теб ме направи такава...

Сега, когато си вън от живота ми,

ми е толкова по-добре...

Само трябва да разбера,

че не бива да докосвам огъня два пъти...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Герито Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • но понякога е трудно да го разбереш нали ... страхотен стих отново браво!!!
  • Виждам, че много добре ме разбираш...!Благодаря ти много! Прегръдки
  • Така е когато веднъж се изгориш,не го повтаряш втори пат.Поздрави за прекрасния стих Гери и прегръдки!!!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...