20 апр. 2006 г., 17:16

Играещи ли 

  Поэзия
568 0 3
Лутаме се между чувства и приятели
с въпроса кое накрай ще надделее
да си останем все така мечтатели 
във всяка сянка на нощта,
с трепетен зов изкушаваща.
Или пък в кротките делници
да търсим и откриваме
Сервантесовите мелници
с надежда и любов изграждани.
Лутаме се...

Или без дори да попитаме
и проучим нивата на сетивата
да се вкопчим в играта позната
без правила и без закони -
тя затова е позната играта
като онази:"Ти гониш!"
Лутаме се...

А трябва ли да сме подвластни
на чувства вече загрубели
напуснали ни нас, нещастните.
А трябва ли да мислим за раздели,
когато в късен смутен час
прекрасни сънища сънуваме,
заключили и самотата в нас
мечтаем или пък будуваме.
Лутаме се...

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това със мелниците бе замислено по друга идея, но накрая като преработих мотива и го свързах с лутаме се... ,ами това се получи.Благодаря Ви! Само последния стих, за симетрия, можеше да увелича с един ред.
  • Лутаме се...цял живот се лутаме между мечти и реалности и накрая....
    Чудесно стихотворение!
  • ХАРЕСА МИ ИДЕЯТА ЗА МЕЛНИЦИТЕ..ЧУДЕСНО6
Предложения
: ??:??