Лутаме се между чувства и приятели с въпроса кое накрай ще надделее да си останем все така мечтатели във всяка сянка на нощта, с трепетен зов изкушаваща. Или пък в кротките делници да търсим и откриваме Сервантесовите мелници с надежда и любов изграждани. Лутаме се...
Или без дори да попитаме и проучим нивата на сетивата да се вкопчим в играта позната без правила и без закони - тя затова е позната играта като онази:"Ти гониш!" Лутаме се...
А трябва ли да сме подвластни на чувства вече загрубели напуснали ни нас, нещастните. А трябва ли да мислим за раздели, когато в късен смутен час прекрасни сънища сънуваме, заключили и самотата в нас мечтаем или пък будуваме. Лутаме се...
Това със мелниците бе замислено по друга идея, но накрая като преработих мотива и го свързах с лутаме се... ,ами това се получи.Благодаря Ви! Само последния стих, за симетрия, можеше да увелича с един ред.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.