20 апр. 2006 г., 17:16

Играещи ли

Поэзия

764 0 3

Лутаме се между чувства и приятели
с въпроса кое накрай ще надделее
да си останем все така мечтатели
във всяка сянка на нощта,
с трепетен зов изкушаваща.
Или пък в кротките делници
да търсим и откриваме
Сервантесовите мелници
с надежда и любов изграждани.
Лутаме се...

Или без дори да попитаме
и проучим нивата на сетивата
да се вкопчим в играта позната
без правила и без закони -
тя затова е позната играта
като онази:"Ти гониш!"
Лутаме се...

А трябва ли да сме подвластни
на чувства вече загрубели
напуснали ни нас, нещастните.
А трябва ли да мислим за раздели,
когато в късен смутен час
прекрасни сънища сънуваме,
заключили и самотата в нас
мечтаем или пък будуваме.
Лутаме се...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Меричка (Мери Попинз)

Това със мелниците бе замислено по друга идея, но накрая като преработих мотива и го свързах с лутаме се... ,ами това се получи.Благодаря Ви! Само последния стих, за симетрия, можеше да увелича с един ред.

2006-04-26T10:12:01+03:00
Романтик (Христо Костов)

Лутаме се...цял живот се лутаме между мечти и реалности и накрая....
Чудесно стихотворение!

2006-04-21T09:30:41+03:00
dani (Даниела)

ХАРЕСА МИ ИДЕЯТА ЗА МЕЛНИЦИТЕ..ЧУДЕСНО6

2006-04-21T08:47:39+03:00