Играещи ли
с въпроса кое накрай ще надделее
да си останем все така мечтатели
във всяка сянка на нощта,
с трепетен зов изкушаваща.
Или пък в кротките делници
да търсим и откриваме
Сервантесовите мелници
с надежда и любов изграждани.
Лутаме се...
Или без дори да попитаме
и проучим нивата на сетивата
да се вкопчим в играта позната
без правила и без закони -
тя затова е позната играта
като онази:"Ти гониш!"
Лутаме се...
А трябва ли да сме подвластни
на чувства вече загрубели
напуснали ни нас, нещастните.
А трябва ли да мислим за раздели,
когато в късен смутен час
прекрасни сънища сънуваме,
заключили и самотата в нас
мечтаем или пък будуваме.
Лутаме се...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
6