26 мая 2017 г., 00:48

Играта

891 10 16

Може би е много сложна играта!
За крайния -
изтласкан в края на живота,
останалия
почти в началото...
Кое понякога изменя
реда на буквите,
цвета на пергамента...?
Логическото несъсредоточено
и необхватно?
Целта на правилното
и стрелката -
със кръговете,
във които те затваря
до точката на неусетното мълчание...?!

...Или пък да избираш това най-дълго правило -
да няма време да се защитава кратко
противникът ти,
който е безкраен...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всяка игра е сложна! Ако можеш да избираш правилата ще ги избереш да бъдат непреодолими за противника! Поздравления, Младене, произведението Ви отново предизвиква много размисли и чувства!
  • Много сложна логика..., настръхващо-плашеща...!!!
    "Целта на правилното
    и стрелката -
    със кръговете,
    във които те затваря
    до точката на неусетното мълчание...?!"
  • Завладяваш ме със своята абстрактност на мисълта. Поздравления!
  • Сърдечни поздрави, приятелю! Не веднъж съм ти казвала и са ти казвали, че начинът ти на писане е уникален и се познава, без да е нужно името ти да е написано отдолу, защото е написано в самия текст - поезия или проза. И е така. Но още по невероятни са чувствата, които твоето перо провокира. Защото е написано със твоята искреност, със твоята истина, със твоята вярва, със твоето мислене, с твоята философия и с твоето сърце, със твоето преживяване, с твоето усещане. И това е, нещо на което се възхищавам, не само в един творец, но и в един човек. Не всеки се осмелява да бъде себе си в това, което прави...
    Замисляща творба!
  • Блрагодаря ви за отделеното внимание, колеги по перо и приятели на словото! Желая ви нови творчески изяви!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...