26 мая 2017 г., 00:48

Играта

887 10 16

Може би е много сложна играта!
За крайния -
изтласкан в края на живота,
останалия
почти в началото...
Кое понякога изменя
реда на буквите,
цвета на пергамента...?
Логическото несъсредоточено
и необхватно?
Целта на правилното
и стрелката -
със кръговете,
във които те затваря
до точката на неусетното мълчание...?!

...Или пък да избираш това най-дълго правило -
да няма време да се защитава кратко
противникът ти,
който е безкраен...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всяка игра е сложна! Ако можеш да избираш правилата ще ги избереш да бъдат непреодолими за противника! Поздравления, Младене, произведението Ви отново предизвиква много размисли и чувства!
  • Много сложна логика..., настръхващо-плашеща...!!!
    "Целта на правилното
    и стрелката -
    със кръговете,
    във които те затваря
    до точката на неусетното мълчание...?!"
  • Завладяваш ме със своята абстрактност на мисълта. Поздравления!
  • Сърдечни поздрави, приятелю! Не веднъж съм ти казвала и са ти казвали, че начинът ти на писане е уникален и се познава, без да е нужно името ти да е написано отдолу, защото е написано в самия текст - поезия или проза. И е така. Но още по невероятни са чувствата, които твоето перо провокира. Защото е написано със твоята искреност, със твоята истина, със твоята вярва, със твоето мислене, с твоята философия и с твоето сърце, със твоето преживяване, с твоето усещане. И това е, нещо на което се възхищавам, не само в един творец, но и в един човек. Не всеки се осмелява да бъде себе си в това, което прави...
    Замисляща творба!
  • Блрагодаря ви за отделеното внимание, колеги по перо и приятели на словото! Желая ви нови творчески изяви!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...