26.05.2017 г., 0:48

Играта

885 10 16

Може би е много сложна играта!
За крайния -
изтласкан в края на живота,
останалия
почти в началото...
Кое понякога изменя
реда на буквите,
цвета на пергамента...?
Логическото несъсредоточено
и необхватно?
Целта на правилното
и стрелката -
със кръговете,
във които те затваря
до точката на неусетното мълчание...?!

...Или пък да избираш това най-дълго правило -
да няма време да се защитава кратко
противникът ти,
който е безкраен...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всяка игра е сложна! Ако можеш да избираш правилата ще ги избереш да бъдат непреодолими за противника! Поздравления, Младене, произведението Ви отново предизвиква много размисли и чувства!
  • Много сложна логика..., настръхващо-плашеща...!!!
    "Целта на правилното
    и стрелката -
    със кръговете,
    във които те затваря
    до точката на неусетното мълчание...?!"
  • Завладяваш ме със своята абстрактност на мисълта. Поздравления!
  • Сърдечни поздрави, приятелю! Не веднъж съм ти казвала и са ти казвали, че начинът ти на писане е уникален и се познава, без да е нужно името ти да е написано отдолу, защото е написано в самия текст - поезия или проза. И е така. Но още по невероятни са чувствата, които твоето перо провокира. Защото е написано със твоята искреност, със твоята истина, със твоята вярва, със твоето мислене, с твоята философия и с твоето сърце, със твоето преживяване, с твоето усещане. И това е, нещо на което се възхищавам, не само в един творец, но и в един човек. Не всеки се осмелява да бъде себе си в това, което прави...
    Замисляща творба!
  • Блрагодаря ви за отделеното внимание, колеги по перо и приятели на словото! Желая ви нови творчески изяви!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...