26.05.2017 г., 0:48

Играта

889 10 16

Може би е много сложна играта!
За крайния -
изтласкан в края на живота,
останалия
почти в началото...
Кое понякога изменя
реда на буквите,
цвета на пергамента...?
Логическото несъсредоточено
и необхватно?
Целта на правилното
и стрелката -
със кръговете,
във които те затваря
до точката на неусетното мълчание...?!

...Или пък да избираш това най-дълго правило -
да няма време да се защитава кратко
противникът ти,
който е безкраен...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всяка игра е сложна! Ако можеш да избираш правилата ще ги избереш да бъдат непреодолими за противника! Поздравления, Младене, произведението Ви отново предизвиква много размисли и чувства!
  • Много сложна логика..., настръхващо-плашеща...!!!
    "Целта на правилното
    и стрелката -
    със кръговете,
    във които те затваря
    до точката на неусетното мълчание...?!"
  • Завладяваш ме със своята абстрактност на мисълта. Поздравления!
  • Сърдечни поздрави, приятелю! Не веднъж съм ти казвала и са ти казвали, че начинът ти на писане е уникален и се познава, без да е нужно името ти да е написано отдолу, защото е написано в самия текст - поезия или проза. И е така. Но още по невероятни са чувствата, които твоето перо провокира. Защото е написано със твоята искреност, със твоята истина, със твоята вярва, със твоето мислене, с твоята философия и с твоето сърце, със твоето преживяване, с твоето усещане. И това е, нещо на което се възхищавам, не само в един творец, но и в един човек. Не всеки се осмелява да бъде себе си в това, което прави...
    Замисляща творба!
  • Блрагодаря ви за отделеното внимание, колеги по перо и приятели на словото! Желая ви нови творчески изяви!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...