Отново влизам в роля,
маската намествам.
Изисква много труд и воля 
една бездарна поетеса 

на сцената да се изправи 
пред публика критична,
на талантлива да се прави 
и на... обичана.

Изглеждам ви надменна,
пот по гърба се стича...
Сега ще ви напрегна,
отчаяни критици.

Ще ме обсипете с аплаузи,
ще дам храна за клюки,
а после зад гърба ми
ще ме одумвате от скука.

И някак неизменно
играя аз отлично,
но знам, че непременно
ще си остана безразлична

към петминутна слава,
към временен провал.
Играта продължава,
на договорен хонорар.