Пак си лош, обиждаш ме,

играта загрубя.

Как не те боли душата

от толкова лъжа?

Ако има неподправеност, а не вина,

промълви ми, прегърни ме,

ще те спася.

Риск е това и нали

много боли, повярвай ми.

А с ревността във вечността

бяга от мен и любовта.

Звездна нощ, разстроен сън.

Играта загрубя.

Преминават покрай мене

думите наши.

С нея ли си, не нали,

много боли, повярвай ми.

А ревността към пропастта

води и мен, и любовта.

Ако има неподправеност, а не вина,

промълви ми, прегърни ме,

ще те спася.

Ако има

непресторена горчивина,

прегърни ме и повярвай ми -

ще те спася.