7.05.2010 г., 8:47

Играта загрубя

930 0 1

 

Пак си лош, обиждаш ме,

играта загрубя.

Как не те боли душата

от толкова лъжа?

 

 

Ако има неподправеност, а не вина,

промълви ми, прегърни ме,

ще те спася.

 

Риск е това и нали

много боли, повярвай ми.

А с ревността във вечността

бяга от мен и любовта.

 

Звездна нощ, разстроен сън.

Играта загрубя.

Преминават покрай мене

думите наши.

 

С нея ли си, не нали,

много боли, повярвай ми.

А ревността към пропастта

води и мен, и любовта.

 

Ако има неподправеност, а не вина,

промълви ми, прегърни ме,

ще те спася.

 

 

Ако има

непресторена горчивина,

прегърни ме и повярвай ми -

ще те спася.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румен Марков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е, но защо защо има болка винаги Къде е истинската Любов???
    Къде еее....
    Здраве и Късмет ти желая!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....