Играта загрубя
Пак си лош, обиждаш ме,
играта загрубя.
Как не те боли душата
от толкова лъжа?
Ако има неподправеност, а не вина,
промълви ми, прегърни ме,
ще те спася.
Риск е това и нали
много боли, повярвай ми.
А с ревността във вечността
бяга от мен и любовта.
Звездна нощ, разстроен сън.
Играта загрубя.
Преминават покрай мене
думите наши.
С нея ли си, не нали,
много боли, повярвай ми.
А ревността към пропастта
води и мен, и любовта.
Ако има неподправеност, а не вина,
промълви ми, прегърни ме,
ще те спася.
Ако има
непресторена горчивина,
прегърни ме и повярвай ми -
ще те спася.
© Румен Марков All rights reserved.
Къде е истинската Любов???
