14 нояб. 2007 г., 09:50

Икона 

  Поэзия
770 0 31
                            Пред благия ти поглед, о, Мадоно,

                            с почтение навеждам аз очи.

                            Прекрасна си на своята икона.

                            Душата ми те вижда и мълчи.

                            Спокойно ми е. Майчинска усмивка -

                            зад устните ти скрита - ме следи.

                            Изпила си съдбата си, горчивата

                            и дребни са ти моите беди.

                            Но нямам, Богородице, утеха.

                            Не зная накъде е моят път.

                            Не знам защо посоките ми взеха,

                            а ми остана само кръстопът.

                            Простри ръка. Посока нарисувай.

                            Тежи ми вече, но ще тръгна пак.

                            В смирение иконата целувам.

                            Изправям се и чакам твоя знак.

                           

© Валентина Шейтанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??