Икона
с почтение навеждам аз очи.
Прекрасна си на своята икона.
Душата ми те вижда и мълчи.
Спокойно ми е. Майчинска усмивка -
зад устните ти скрита - ме следи.
Изпила си съдбата си, горчивата
и дребни са ти моите беди.
Но нямам, Богородице, утеха.
Не зная накъде е моят път.
Не знам защо посоките ми взеха,
а ми остана само кръстопът.
Простри ръка. Посока нарисувай.
Тежи ми вече, но ще тръгна пак.
В смирение иконата целувам.
Изправям се и чакам твоя знак.
© Валентина Шейтанова All rights reserved.
