„Без жена не може да се живее също така, както не може да се живее без храна и вода. Родени и откърмени от жените, ние в значителна степен живеем техния живот и нямаме никаква възможност да се отречем от тях.“ — Мартин Лутър
ИКОНА
Накара думите ми да мълчат!...
Възкръсна, минала през вековете,
за да се преродиш за сетен път
в ръце със осмомартенското цвете.
Да се опазиш как ли си успяла
толкова чиста и така добра?
Сред черния картан си снежнобяла!
За миг да бъдеш друга не избра...
Къде намери тази страшна сила
у двете си тъй крехки рамене?
В сърцето Любовта си съхранила
и цял свят вътре ще се побере...
Потъвам във добрите ти очи...
У мен от светостта ти ще прелея.
Сърцето ми признателно мълчи.
Да го опиша с думи не умея...
И ако бях художник в този миг,
не стих, икона щях да сътворя,
за да живее вечно твоят лик -
едно лице на Майка и Жена!
Павлина Соколова
Посветено на една Жена, която имам щастието да познавам - Стефка Станева!
... И на всички Майки и Жени (умишлено наблягам на главните букви ), които с гордост носят своето име!
© Павлина Соколова Все права защищены