8.03.2012 г., 16:34 ч.

Икона 

  Поезия » Друга
684 0 4

„Без жена не може да се живее също така, както не може да се живее без храна и вода. Родени и откърмени от жените, ние в значителна степен живеем техния живот и нямаме никаква възможност да се отречем от тях.“ — Мартин Лутър

 

 

ИКОНА

 

Накара думите ми да мълчат!...

Възкръсна, минала през вековете,

за да се преродиш за сетен път

в ръце със осмомартенското цвете.

 

Да се опазиш как ли си успяла

толкова чиста и така добра?

Сред черния картан си снежнобяла!

За миг да бъдеш друга не избра...

 

Къде намери тази страшна сила

у двете си тъй крехки рамене?

В сърцето Любовта си съхранила

и цял свят вътре ще се побере...

 

Потъвам във добрите ти очи...

У мен от светостта ти ще прелея.

Сърцето ми признателно мълчи.

 Да го опиша с думи не умея...

 

И ако бях художник в този миг,

не стих, икона щях да сътворя,

за да живее вечно твоят лик -

едно лице на Майка и Жена!

 

Павлина Соколова

 

Посветено на една  Жена, която имам щастието да познавам - Стефка Станева!

 

... И на всички Майки и Жени (умишлено наблягам на главните букви ), които с гордост носят своето име!

 

 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??