Mar 8, 2012, 4:34 PM

Икона

  Poetry » Other
912 0 4

„Без жена не може да се живее също така, както не може да се живее без храна и вода. Родени и откърмени от жените, ние в значителна степен живеем техния живот и нямаме никаква възможност да се отречем от тях.“ — Мартин Лутър

 

 

ИКОНА

 

Накара думите ми да мълчат!...

Възкръсна, минала през вековете,

за да се преродиш за сетен път

в ръце със осмомартенското цвете.

 

Да се опазиш как ли си успяла

толкова чиста и така добра?

Сред черния картан си снежнобяла!

За миг да бъдеш друга не избра...

 

Къде намери тази страшна сила

у двете си тъй крехки рамене?

В сърцето Любовта си съхранила

и цял свят вътре ще се побере...

 

Потъвам във добрите ти очи...

У мен от светостта ти ще прелея.

Сърцето ми признателно мълчи.

 Да го опиша с думи не умея...

 

И ако бях художник в този миг,

не стих, икона щях да сътворя,

за да живее вечно твоят лик -

едно лице на Майка и Жена!

 

Павлина Соколова

 

Посветено на една  Жена, която имам щастието да познавам - Стефка Станева!

 

... И на всички Майки и Жени (умишлено наблягам на главните букви ), които с гордост носят своето име!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Соколова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...