Икона
Като слънце ме изгаряш,
Като вятър ме отнасяш.
Във съня ми се повтаряш.
Тръпки във сърцето внасяш
Като пролет ме омайваш.
Като есен си красива.
Със душата си ме смайваш
И с походка похотлива.
Вечер ти си ми луната.
Сутринта си моят изгрев.
Ти за мене си жената
тачена от мъжки поздрав.
Във едно събрала всичко,
Ти си моята икона.
И кълна се в тебе ничком
в дните светли на сезона.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
