Като слънце ме изгаряш,
Като вятър ме отнасяш.
Във съня ми се повтаряш.
Тръпки във сърцето внасяш
Като пролет ме омайваш.
Като есен си красива.
Със душата си ме смайваш
И с походка похотлива.
Вечер ти си ми луната.
Сутринта си моят изгрев.
Ти за мене си жената
тачена от мъжки поздрав.
Във едно събрала всичко,
Ти си моята икона.
И кълна се в тебе ничком
в дните светли на сезона.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
