Икона
Като слънце ме изгаряш,
Като вятър ме отнасяш.
Във съня ми се повтаряш.
Тръпки във сърцето внасяш
Като пролет ме омайваш.
Като есен си красива.
Със душата си ме смайваш
И с походка похотлива.
Вечер ти си ми луната.
Сутринта си моят изгрев.
Ти за мене си жената
тачена от мъжки поздрав.
Във едно събрала всичко,
Ти си моята икона.
И кълна се в тебе ничком
в дните светли на сезона.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
