Някога...когато шепотът ми млъкне
и ручеите спрат да се надбягват,
когато речен камък те подхлъзне,
уж грапав, а коварно гладък...
Аз някога със лунен сал ще дойда
и ябълка в ръцете си ще нося -
прозирна, но от Ада, светлокоса -
стихия гола тебе ще подкóся.
Аз някога почти като момиче
съм стъпвала по пясъците жълти,
вълните ме обличаха във синьо,
а синьото ме любеше по мъжки. ...