Или сега...
Някога...когато шепотът ми млъкне
и ручеите спрат да се надбягват,
когато речен камък те подхлъзне,
уж грапав, а коварно гладък...
Аз някога със лунен сал ще дойда
и ябълка в ръцете си ще нося -
прозирна, но от Ада, светлокоса -
стихия гола тебе ще подкóся.
Аз някога почти като момиче
съм стъпвала по пясъците жълти,
вълните ме обличаха във синьо,
а синьото ме любеше по мъжки.
И някога, когато моя уплах
на трепетна кошута в тайна вечер
се впусне в дивота на пеперуди...
Ще ти покажа що е женска нежност.
Изгубен във воала на страстта ми,
почти побъркан в своята възбуда.
Вземи ме! Искаше ме цяла -
или сега... или ще се изгубим!
© Геновева Симеонова All rights reserved.
