Усещам и чуждата болка
в смълчаните детски очи.
Безсилие, дебнещо в ъгъла.
Тревога и сухи сълзи.
И плашещ с безмълвие крясък,
неистова, силна любов,
затворена в тъжна прегръдка...
Отправен в тъмното зов.
Внимание, потънало в бездната
на откровено ненужни неща.
Изгубваме миг съвършенство...
И ние били сме деца...
© Таня Все права защищены
Хубав стих. За размисъл...