14.06.2020 г., 0:34 ч.

Припомняне 

  Поезия » Философска, Друга
531 0 1

Усещам и чуждата болка

в смълчаните детски очи.

Безсилие, дебнещо в ъгъла.

Тревога и сухи сълзи.

И плашещ с безмълвие крясък,

неистова, силна любов,

затворена в тъжна прегръдка...

Отправен в тъмното зов.

Внимание, потънало в бездната

на откровено ненужни неща.

Изгубваме миг съвършенство...

И ние били сме деца...

© Таня Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Тъжно...безсилието в ъгъла...Спомних си " На изток от рая" - възрастните са богове в детските очи, но един ден се срутват с гръм и трясък (съжалявам, че не мога да го цитирам точно).
    Хубав стих. За размисъл...
Предложения
: ??:??